Медия • Новини • Интервюта • Видео • Галерия • Публикации
Теди Буков пред BGbasket.com и Viasport.bg
BGbasket.com и Viasport.bg продължават рубриката си „Треньорите на България“, в която ви срещат с млади баскетболни треньори.
Целта е да научите повече за тях и за работата им с подрастващите. Треньорите споделят и проблемите, пред които са изправени, както и възможните им решения.
Днес ви срещаме с един от треньорите в школата на ЦСКА -Теди Буков. Той е роден през 1993 г., но вече от четири години се занимава с треньорската професия. Теди вярва, че за да бъдеш добър в това, което правиш, трябва постоянно да опитваш да се самоусъвършенстваш.
За него победата не е на първо място, защото той иска да научи децата, че баскетболът е отборен спорт. Въпреки многото проблеми, които е забелязал при подрастващите обаче, той вярва, че те могат да бъдат решени с правилната работа.
Ето какво още отговори Теди Буков на нашите въпроси:
- Кой отбор водите и на каква възраст?
- Водя 14-годишните момчета в БК ЦСКА. Децата са родени през 2003 и 2004 година.
- От колко време работите в треньорската професия и колко отбора сте водили през кариерата си?
- Тази година ми е четвърта като треньор. Имам опит с подрастващи и в мъжко, и в женско направление. Започнах треньорската си кариера в БК Чардафон Орловец, Габрово. Бях помощник-треньор в мъжкия и младежкия отбор и водех момичета до 16 и до 18 години. Втората си година прекарах в БК Левски, където работех с деца на 10 и 12 години и помагах в юношеския отбор. Миналата година работех като старши треньор на 19-годишните юноши и 12-годишните момчета в БК Шампион 2006.
- Тренирали ли сте баскетбол и какво образование имате?
- Започнах да играя баскетбол, когато бях на 11 години, в БК БУБА . В момента съм пети курс в НСА с профил Треньор по баскетбол. Междувременно съм втора година в курса на FIBA FECC.
- Ако образованието ви е „Треньор по баскетбол“, доколко то ви беше полезно? На какво ви научи и какво не? Какво липсва в образователната система?
- За четирите години в спортната академия научих, че един треньор трябва да поема самоинициатива, да се развива, да не чака знанието, а сам да го търси. Ако се задоволяваш с материала в учебниците, си обречен. Изграждането на треньорска философия е процес, свързан с много пътувания и много въпроси, за които трябва да имаш търпението, за да намериш отговорите. Един треньор ми каза, че ако искаш да си добър треньор, трябва да си добър крадец. От всеки можеш да откраднеш нещо. Ако мога да искам повече от образователната система, би било лекции с подбрани теми от активно практикуващи треньори с доказани знания. В България има такива и ние младите трябва да се учим от тях. Има имена в българския баскетбол, до които младите треньори трябва да имат допир.
- Какви проблеми срещате най-често при работата с подрастващи?
- Два са основните проблема. Първият е лоша физическа култура - липса на двигателни навици, изкривявания, слаба мускулатура, лоша мобилност. Все неща, които не са свързани с баскетбол, а с правилно развитие на децата. За мен причината е в семейното възпитание и липсата на уважение към спорта като институция. Вторият проблем е невъзможност за усвояване на информация - децата са твърде улеснени от близките си. В ежедневието си възможността за взимане на решения от децата е сведена до минимум. За добро или лошо баскетболът е игра на бързата мисъл и взимане на добри решения. От практиката си мога да кажа, че децата, които са по-самостоятелни извън залата, се справят по-добре и в нея, защото усвояват информацията много по-бързо.
- Къде децата ви най-много се затрудняват?
- Определено най-големи трудности срещам при концентрацията и постоянството при вземането на правилни решения. Другият деликатен момент е в изчистването на лоши навици. Смятам, че и в двата случая ние, треньорите, трябва да проявим търпение и да приемем, че израстването е процес, свързан с временни неуспехи (загуби на мачове), но е и пътят към дългосрочен резултат.
- Колко деца тренират в школата на вашия клуб? Колко отбора общо има в клуба, където работите и на какви възрасти?
В ЦСКА работим само в мъжко направление и имаме пълен комплект отбори - от 8-годишни до юноши (U19), които участват и в мъжката А група. В клуба тренират около 150 деца и всеки месец се увеличават.
- По колко пъти на седмица тренирате и по колко часа?
- С моя отбор тренираме не по-малко от 6 пъти в седмицата, като събота и неделя тренировките не са по - кратки от 2:30 часа. През седмицата тренировките са минимум по 1:30 часа.
- Какви са условията за трениране в залата, в която работите?
- За радост, условията в ЦСКА са на много добро ниво. Всеки ден имаме зала и възможност за добър тренировъчен процес. Дай, Боже, от октомври ще имаме още една зала, което ще бъде уникално за клубен спорт в България. Привилегия и късмет е да работя в тази обстановка.
- Кои са първите неща, които трябва да научат децата в баскетбола? Спазвате ли определена методология?
- Спазвате ли определена методология? Следвам философията, която с моите колеги в клуба изповядваме и заради която сме заедно. Никога не поставям победата на първо място. За мен е важно да видя, че децата ми могат правилно да водят топката, да спират, да тръгват, да подават, да стрелят, да се движат без топка и в нападение, и в защита. Първото нещо, което искам да научат е, че само ако дадат нещо на отбора, отборът може да даде нещо на тях.
- Посещавате ли семинари на Българската федерация по баскетбол? Доколко ви бяха полезни?
- Винаги, когато съм в България, ги посещавам. Винаги са ми изключително полезни, защото имам възможност да си открадна някой детайл. Особено през последната година качеството на лекциите се покачи изключително много.
- Какви са препоръките ви към федерацията? Какво не прави тя за вас като треньори, а имате нужда да бъде направено?
- Ще се повторя, но смятам, че през последната година нивото във федерацията се повиши. Дава се шанс на нови, млади треньори да се доказват и развиват. Трябва да има доверие в тях. Може би трябва да се намерят и нови, млади хора, които да популяризират играта и да бъдат с иновативни идеи извън спортно-техническата част. Въпреки всички негативни коментари около баскетбола ни, смятам, че това е един от малкото спорове, които дори бавно, се развива.
- Какво смятате за регламента на първенствата при подрастващи? Имате ли достатъчно мачове през сезона?
- Тази година в редовния сезон изиграхме 15 изключително равностойни срещи, които със сигурност ни помогнаха. Единственото, което е лично мое мнение разбира се, финалите до 14 години трябва да бъдат с поне 12 отбора. На тези възрасти в много отбори има интересни и талантливи деца.
- Какви са целите ви в треньорската професия?
- Краткосрочната ми цел е в клуба да успеем да прокараме идеите си и да допринесем баскетболът да мине на следващото ниво. Силно вярвам, че начинът по който работим, е правилният. Надявам се с работата си и желанието си да създадем последователи в цялата страна. Познавам вече колеги с тази философия, но ми се иска да бъде още по - глобално, за да създаваме играчи и да се гордеем с националните си отбори. Личната ми цел, винаги съм заявявал, е да работя с национален отбор и някой ден да работя с мъже.
